Дворецът
История
Разположен югоизточно от София, Дворецът „Врана“ и неговият парк са едно от най-значимите исторически и културни наследства, свързани с българската царска история. Името „Врана“ днес обозначава не само дворцовия комплекс, но и парк с площ от около 950 дка, създаден в продължение на повече от десетилетие по волята на Цар Фердинанд I.
Началото
Историята на имението започва през 1899 г., когато Фердинанд придобива някогашния османски чифлик „Чардаклия“. Имотът се намирал между Цариградското шосе, река Искър и село Казичене. През следващите години Царят постепенно изкупува и съседни земи, като така оформя основите на бъдещия дворцов парк.
Изграждането на парка започва около 1900 г. и постепенно превръща първоначално голото поле в забележителен пейзажен парк. Фердинанд, известен със своя интерес към ботаниката, природата и градинарството, лично участва в неговото създаване. В следващите години паркът се развива като място за научни наблюдения, експерименти и отглеждане на редки растителни видове. С времето той се превръща в един от най-ценните исторически паркове в България.
Дворецът
Към първоначалната ловна вила постепенно е добавен Новият дворец. Строителството му започва през 1909 г. по проект на арх. Никола Лазаров, а сградата е завършена през 1912 г.
Архитектурата на Новия дворец съчетава елементи от българската архитектурна традиция със сецесион и неовизантийски мотиви. Макар и сравнително камерна по мащаб за европейски дворец, сградата е замислена като хармоничен семеен дом, а не само като официална резиденция. В нея се намират представителни салони, кабинети, трапезарии и помещения, свързани с ежедневния живот на царското семейство.
„Врана“ постепенно се превръща в любим дом на Фердинанд и неговото семейство. След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. Борис III запазва личните помещения на баща си в Стария дворец в почти непроменен вид. Именно тази връзка между архитектура, предмети, мебели и лична история превръща „Врана“ в своеобразен архив на българската монархия.
При Борис III имението продължава да бъде семеен дом и място за приемане на гости. Дворецът съхранява значителна колекция от мебели, произведения на изкуството, картини, текстил и предмети, част от които са описани подробно в архивите от 1946 г.
Военните години
В края на 1943 и началото на 1944 г. политическата ситуация в България се влошава, а София е подложена на тежки бомбардировки. На 24 март 1944 г. паркът „Врана“ и дворецът са сериозно засегнати. Запалителни и тежки бомби причиняват големи разрушения, а горните етажи на Новия дворец изгарят.
Царското семейство оцелява, тъй като по време на нападението се намира в бункера. Веднага след бомбардировката започва възстановяването на сградата, което е завършено през следващата година.
След смъртта на Борис III през 1943 г. във „Врана“ живеят Царица Иоанна, малолетният Цар Симеон II и Княгиня Мария Луиза. След 9 септември 1944 г. положението на семейството се променя драматично. Въпреки че монархията формално продължава да съществува до 1946 г., царското семейство живее във „Врана“ при условия, близки до домашен арест.
През 1946 г. е проведен референдумът за премахване на монархията. След провъзгласяването на Народна република България царското семейство е принудено да напусне страната. На 16 септември 1946 г. то напуска „Врана“, а дворецът е запечатан и охраната е сменена.
„Врана“ след 1946 г.
През 1947 г. с указ е приет закон за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите български царе и техните наследници. Така „Врана“ е одържавен и започва нов период в историята на имението.
В двореца се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а между 1947 и 1949 г. тук се провеждат заседания на Политбюро на ЦК на БКП и на Министерския съвет. По-късно във „Врана“ живеят Вълко Червенков и Тодор Живков.
Дворецът продължава да функционира като държавна резиденция и място за приемане на официални гости. През годините тук са посрещани личности като Хо Ши Мин, Никита Хрушчов и Фидел Кастро. В края на 60-те години при посещението на шаха на Иран Мохамад Реза Пахлави и императрица Фарах дори е използван част от царския сервиз с вензела на Фердинанд.
